„Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност... Да, тая страница от новия български самостоятелен живот е едно пятно... там няма нищо славно, та затова и историята на тоя преврат не била интересна, не трябвало да й се дава гласност...".
И въпреки това Захари Стоянов пише за преврата и описва политическите проблеми. Княз Александър I Батенберг постига целта си. Правителството на Петко Каравелов е свалено, действието на Търновската конституция е преустановено, избирателното право на народа е ограничено.
„Превратът" представя не само историческите събития, но и реалната картина на българското общество по онова време.
Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Включва се в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята му в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов", „Васил Левски (Дяконът)" и „Записки по българските въстания" научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.
