Избавлението е възможно, а свободата е близо. Новата 1878 година носи надежда и вяра, че вековното робство и потисничество ще отстъпят пред несломимия български дух.
„Свободата се смей
кат слънце от възтока
и скоро ще огрей
земята ни широка."
Българи и руснаци застават рамо до рамо в боя, жертвайки се в името на по-добро бъдеще. Правдата възтържествува, потъпканият и поробен народ възкръсва, а чрез стихосбирката „Избавление" можем да усетим емоцията, несигурността, плахата радост на едни българи, на които предстои да познаят друг живот – свободния.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
