„Февруарска нощ тъмна като в рог. Дебела снежна пелена е покрила вцепенената земя – камък се пука от студ." Всички са със семействата си, радват се на децата си, ценят дома и подслона си. Навън в снега следи оставят само две клети души – пощаджията бай Пенчо и каруцаря. Когато пощата трябва да бъде разнесена, нито дъжд, нито сняг може да ги спре. "Ех, ще служиш – си казва, – докато се държиш на крака, ще служиш... ". Но студът дотяга, умората надделява. Единствена искрица остава надеждата, че службата е оценена, а трудът ще се отплати. В мразовитата февруарска нощ мечтите крепят измъчената душа на бай Пенчо. Какви са те и ще станат ли някога реалност?
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.
