Не ще загине

Следосвобожденска България е преборила робство, но не и тегло, мъка, насилие. Надеждата е ту потушена, ту окрилена. Българинът е ту смел, ту сломен. Но чрез вяра, упорство, постоянство и работа, свободата може да бъде достигната.
„Душо, не унивай, ободри са,
изпълни се с вяра и надежда,
наште мъки страшни, но свети са:.
през мъглите слънце пак проглежда."





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.