Една българка

Преминаването на река Искър е невъзможно, забранено и опасно, но не и за баба Илийца, която носи в ръце болното си внуче и е готова на всичко, за да го спаси. По път, насред една малка планинска пътека, възрастната жена среща клет бунтовник от Ботевата чета, който я моли за помощ. Баба Илийца не се поколебава, въпреки че осъзнава риска, който поема. Сърцето на българката е всеотдайно, милосърдно и човечно и тя не може да остави клетника на произвола на съдбата. Нейната надежда и молба към Бога са „да спаси, ако даде Бог, два живота". Каква е срещата на поробената с поробителя и успява ли героят баба Илийца да завърши своето дело?





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.