Първата световна война е в разгара си, а стихосбирката „Нови екове" ни отвежда сто години назад. Иван Вазов ни прави съпричастни с Добруджанската епопея, разказва ни за множеството фронтове, на които са се били великите български воини, описва ни битката при завоя на Черна през 1916 год. и ни изпълва с гордост от смелостта на българските войници, пример за духовни и нравствени добродетели. Патос, патриотизъм и скръб преливат в едно, а Вазов умело предава многообразието на съвремието си, формиращо народния дух.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
