Проза, Част Първа

„— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.
— Носят дърва за зимата.
— А не им ли тежи?
— Не, маминото, те са свикнали."
Несправедлив е светът, който Смирненски ни описва. Децата са роби, бедните са отритнати, богатите са слепи, младите се разболяват, животът изтича между пръстите. „Босоногите деца" събуждат съвестта, „Приказка за стълбата" изобличава низостта на политиците, „Как ще си умра млад и зелен" отрезвяващо описва изплъзващия се живот, а всички останали разкази от сборника пораждат противоречиви чувства от една противоречива епоха.





Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898–1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".