„Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле."
Ръката на Тамара, дъщерята на цар Иван Асен II, е дадена на крал Фредерик, но сърцето ѝ принадлежи на войводата Борислав. Двамата влюбени трепетно очакват срещата си, но радостта им не трае дълго. Борислав разбира, че царят е престъпил обещанието си да му даде дъщеря си. Политическото лицемерие е надделяло над думата му.
Историческата пиеса „Борислав" става основа и за първата историческа опера в България, поставена за пръв път на сцена на 04.03.1911 година, едва две години след издаването на Вазовата пиеса.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
