Борба и други стихотворения

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.
„Виждам, виждам родний край,
виждам го, не е далече,
да вървим, другари, вече,
че сърце тупти, не трай."





Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.